САМОИЗТЕЗÀВАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Книж. Изтезавам сам себе си; самоизмъчвам се. Стотици фанатично настроени богомолци се самоизтезават, нанасяйки си с бичове и саби удари, водещи понякога до смърт. Й. Пеев, ИФЕР, 41. Още когато се появява на сцената, Тартюф разкрива своята лицемерна набожност. Той казва на слугата си да скрие бича и коравата риза, с които се е самоизтезавал, но го казва така, че да бъде чут. Лит. VIII кл, 229. Това бе последица от лутанията на вечно търсещия и вечно недоволния Яворов, минал в неспокойните си младини от социализъм и народничество в България към саможертва в планините на Македония, отгдето се връща разочарован, за да потъне след това в себе си и да се самоизтезава – откъснат от света – зад решетките на собствената си тъмница. М. Кремен, РЯ I, 297.